Интервю за сп. Business Club на г-н Халачев – Председател на ОБК, относно срещата му в Люксембург

Интервю за сп. Business Club на г-н Халачев – Председател на ОБК, относно срещата му в Люксембург
9 декември 2015 obk

От 18 до 20 ноември, тази година, във Великото Херцогство Люксембург, бе проведена поредната Асамблея на малките и средни предприятия (SME Assembly), организирана от Европейската комисия. На срещата присъстваха над 500 представители на микро, малки и средни предприятия; национални и международни бизнес организации; европейски, национални, регионални и местни власти.

От българска страна, малкият и среден бизнес бе представен от г-н Георги Шиваров – Зам. председател на Българска Стопанска Камара и г-н Веселин Халачев – Председател на Сдружение за подпомагане на малкия и среден бизнес – Обединени Бизнес Клубове (ОБК) и член на Борда на Директорите на Европейски Алианс на Малкия Бизнес (ESBA) в Брюксел. Екип на списание Бизнес клуб, пръв успя да вземе интервю от г-н Халачев, веднага след кацането на самолета на летище София, късно вечерта на 20 ноември (петък).

 

Бизнес Клуб (Б.К.): Добър вечер, г-н Халачев. Бихте ли ни отделили малко време за да ни отговорите на няколко въпроса, макар и в този късен час (23.15 часа – бел.ред.).

 

Веселин Халачев (В.Х.): Добър вечер. Надявам се да мога да Ви бъда полезен.

 

Б.К. : Доколкото сме запознати, Вие участвахте и в минало-годишната Асамблея на МСП в Неапол, Италия – кажете ни, моля Ви, на какъв принцип се провеждат тези събития и как се определя къде точно да се състоят.

 

В.Х. : Асамблеята на МСП се организира от Европейската комисия, всяка година, обикновено през есента в държава, която е поела председателството на Съвета на ЕС. Както знаете, това председателство се осъществява колективно от правителството на страната-членка на ЕС, избрана за председател, за период от 6 месеца по предварително приет списък на ротационен принцип. Поради тази причина, тази година асамблеята се проведе във Великото Херцогство Люксембург.

Тук, бих искал да благодаря на домакините за перфектно създадената организация по време на цялото събитие. Вечерта на 18 ноември, бяхме посрещнати с изискан коктейл в сградата на централата на Европейската Инвестиционна Банка, като съответно и бяхме поздравени лично от г-жа Елизабета Бйенковска – Европейска комисия, Директор на Вътрешен пазар, индустрия, предприемачество и МСП, както и от Президента на ЕИБ – г-н Вернер Хойер.

През следващите два дни, конференцията продължи в Европейския конгресен център Люксембург, където бяхме приветствани от Нейно Величество,  Великата Херцогиня на Люксембург, а в самите дискусии се включи г-жа Кристин Шрайбер – Директор в ЕК на Дирекция Политики на МСП и програмата COSME, както и различни други представители на Европейската комисия.

 

Б.К. : Какво най-много Ви впечатли по време на събитието?

 

В.Х. : Ще започна с най-болната ми тема – липсата на каквато и да е подкрепа за малкия и средния бизнес от страна на държавата ни. На този изключително важен европейски форум, организиран от Европейската комисия отсъстваха представители на българските власти. Всички държави бяха представени от своите ресорни министерства. Имах възможността да се запозная с министри, зам.министри, шефове на дирекции от страни като Албания, Румъния, Хърватия, Словения, Черна гора, Малта, Литва, Латвия, Естония и т.н. Останах очарован от начина по който в тези страни, държавната администрация работи с МСП. За пореден път се убедих, че България е невидима на картата на Европа и че за това сме си виновни самите ние – българите. А когато видях по колко много програми, управлявани директно от Европейската комисия са участвали всички еропейски страни, Сърбия, Македония, Турция, Молдова и др., направо потънах от срам. България я имаше само на две места.

В почти всички европейски държави, ресорните министерства и дирекции, отговаряюи за МСП, редовно организират форуми, на които се обсъждат проблемите на малкия и среден бизнес, представят се иновативни проекти, говорят за съвременни технологии, добри практики; обсъждат се възможностите за излизане на международни пазари и т.н. В България, имам чувството, че всички са заспали, нямат никакви свежи идеи за развитието на МСП. Чудя се, с какво ли се занимава нашата Национална агенция за насърчаване на малките и средните предприятия. Мога да ги похваля за експортния портал, но това не е достатъчно. Разберете, сега, повече от всякога е необходимо да се говори, да се обсъжда, да се предлагат идеи, иновации, да се показват добри практики. Ние, от ОБК, наняколко пъти организираме подобен тип събития, но все пак ние не разполагаме с възможностите и средствата на НАНМСП и Министерството на икономиката и не можем да обхванем толкова голям брой от заинтересовани представители на малкия и среден бизнес. И точно сега, в този момент, заявяваме готовността си да съдействаме и с експертиза, и с възможности, и с умения и познания на агенцията и на министерството за организиране на подобен тип срещи и събития за да стане така, че почти всеки предприемач да бъде максимално информиран относно европейските политики, източниците на финансиране, вътрешно-европейския и международен пазар, иновациите, информационните технологии, околната среда, климата, енергийната ефективност и т.н.

 

Б.К. : А чувствате ли подкрепа от медиите?

 

В.Х. : От електронните, освен България он еър и ТВ Европа, не знам други искрено да подкрепят малките в бизнеса. Дори нещо повече, преди известно време разговарях с водеща на сутрешен блок в една от най-гледаните телевизии у нас и й казах, че бих могъл да и дам твърде интересна информация, свързана с развитието на малкия и среден бизнес и тя знаете ли какво ми отговори?… За нея и нейната телевизия имало значение единствено, ако става дума за някое фалирало предприятие, или пък за предстоящ фалит на някой сектор в икономиката, т.е. само за черни, трагични събития. Затворих и телефона с погнуса и от тогава не гледам въпросната медия.

 

Б.К. : Наистина жалко. Но позволете ми отново да се върнем на Асамблеята на МСП в Люксембург. Споменахте, че там сте обсъждали въпроси и проблеми от изключителна важност за развитието на малкия и средния бизнес в Европа. Кажете ни за някои такива.

 

В.Х. : Достъпа до финансиране си остава основен. Има доста да се желае и по отношение на интернационализацията на МСП и съответно до възможностите за излизане на пазарите извън ЕС. Административната тежест, участието в обществени поръчки, липсата на квалифицирана работна ръка бяха сред традиционно дискутираните. Обсъждането на два проблема, обаче, направо пронизаха мислите ми – проблеми за които много рядко се говори, а в същност са изключително фундаментални за развитието на бизнеса и съответно за икономическия просперитет не само на компаниите, но и на държавите като цяло.

  1. Слаб предприемачески дух – тук бих искал да вмъкна малко статистика. Европейците се оплакват, че едва около 40% от работоспособните хора в Европа желаят да имат собствен бизнес, докато в САЩ той надхвърля 55%. Според официалните данни предоставени от България на Европейската комисия (SBA Fact sheet) за 2014 г., този показател възлиза на “завидните” 0%. За сметка на това, аз бих добавил, че скоро четох някъде, че над 60% от българите желаят да станат контролни органи, като смятат, че това би им донесло най-сериозни доходи.

А за важността на разрешаването на този проблем, красноречиво говорят думите на британския канцлер Джордж Озбърн, който каза, че икономиката на Обединеното Кралство е била най силна  в годините с най-висок предприемачески дух.

  1. Голяма спънка за развитието на МСП и съответно на европейската икономика се оказва липсата на търпение и желание за развитие на иновативните идеи, внедряването им в индустрията и извличането на максималният им потенциал. Европейските компании разработват изключително интересни иновативни решения, но много бързо ги продават на американски, китайски и други компании и то в твърде начален стадий. По този начин, те предоставят възможността на компании извън ЕС да извлекат максималните печалби. В Европа няма компании като Google, Microsoft, Apple, Facebook и т.н.. които да са стартирали от “гараж” и да са станали световни структуроопределящи предприятия.

А какво да кажем за България, когато един бивш министър се хвалеше с увеличения ни износ на суровини, а друг похвали наша компания разработила уникален софтуеърен продукт, продала го на американска компания за 200 000 долара.

Не случайно и по този показател, “Умения и иновации”, сме сред най-последните в Европа спрямо официалните данни предоставени от България на Европейската комисия (SBA Fact sheet) за 2014 г.

 

 

Б.К. : Сериозно ли говорите? Винаги съм си мислел, че българите са много добри в иновациите.

 

В.Х. : За съжаление, съвсем не е така. Смело мога да твърдя, че това е един от основните проблеми на бизнеса у нас. Българинът предпочита далаверата и ако може нещо да открадне, а пък използването на чужда интелектуална собственост, без да си заплати за това, смята за нещо съвсем нормално. Да, но с това динамично и бързо развитие на технологиите, докато нашенецът разбере за съществуването на дадено изобретение, докато го открадне, докато го внедри, той вече не е актуален.

Тук, бих си позволил да отправя един съвет към нашите производители: “Ако искате да сте конкурентоспособни на пазара, интересувайте се непрекъснато за иновации в бизнеса Ви и ги внедрявайте бързо. Опитвайте се сами да измисляте нещо иновативно в работния процес – в оборудването, в управлението, в търговията и т.н. Стремете се да сте винаги в крак с най-модерното, най-иновативното – само така можете да имате успех в конкуренцията си със своите чуждестранни и местни колеги. Иновациите в производството ще намалят Вашите разходи за енергия, за материали, за заплати; ще увеличат производителността Ви, т.е ще се намали себестойността на Вашият продукт.

Да, внедряването на иновации изисква средства. Има, обаче различни начини, по които бихте могли да привлечете финанси, включително и безвъзмездни финансови помощи. Поинтересувайте се от Европейските програми – помощи можете да получите както директно от Брюксел, така и чрез прогармите, управлявани на национално ниво. Започнете да мислите за иновации още сега! Не губете време, целият български народ разчита на Вас.”

 

Б.К. : Какво искате да кажете с това, че целият български народ разчита на тях? Може би искате да им вдъхнете доверие, да ги окуражите?

 

В.Х. : Не само това. Целият български народ, наистина реално разчита на тези производители, на МСП, които подсигуряват над 76% от работните места у нас и 61% от общата добавена стойност. Това са хора, които работят по над 12 часа на ден, без да питат кога ще си почиват; хора, които плащат най-много данъци; хора, които теглейки кредити, рискуват собствените си домове и обричат семействата си да останат без покрив над главите; хора, които живеят под непрестанен стрес и най-вече хора, от чиято работа, работоспособност, успеваемост и доходност, зависят заплатите и облагите на почти всички служители в държавните и местните учреждения и бюджетните предприятия и организации.

А сега, искам да бъда разбран и отразен много правилно. Смятам, че образованието, здравеопазването и сигурността в една държава са от изключителна важност, но… всичко това става с пари. В същност нещата са по-простички отколкото изглеждат. Представете си едно семейство – много важно е децата да ходят на училище, а когато се разболеят да им се купят лекарства за да се лекуват. В един момент се оказва, че в чекмеджето няма пари. В този случай има два варианта:

Вариант 1: тати се захваща здраво с работа за да изкара пари за лекарства и училище, докато мама се грижи всичко вкъщи да е наред, спокойно и да помага с каквото може на тати (или поне да не му пречи).

Вариант 2: мама започва да говори само колко е важно за децата да са здрави и да са на училище, започва да тормози тати, да измисля какви ли не начини децата да ходят на училище, като например да четат от учебниците на приятелчетата си, да се мажат с ракията на дядо за да свалят температурата си; тати да си води всякакви бележки, да се занимава с несвойствени неща и в крайна сметка да се опитат да разрешат проблемите без пари.

Подобни примери могат да се намерят много. Но от всички ще видите колко е простичко: помогнете на този, който може да напълне чекмеджето, а после пари ще има за всичко необходимо.

 

 

Б.К. : Напоследък, много често се чува, че бизнеса възнамерява да спре да си плаща данъците в знак на протест. Какво е Вашето мнение по този въпрос.

 

В.Х. : Категорично, данъците трябва да се плащат – иначе няма да има държава, положението ще стане необратимо лошо. Това, че на бизнеса му е трудно, не му дава правото да не плаща данъци. Ако нещо не е наред, има си законови средства – протести, свикване на дискусии, избори и т.н.

По-скоро моят призив би бил: нека да изискваме и искаме повече – имаме право на това, нали си плащаме данъците. Ако не искат да ни чуят, ще се опитаме да променим нещата на избори. Ако и след това, пак не искат да ни чуят, в този глобален свят имаме възможност да правим бизнес в държава, която иска да работи с нас – тогава там ще си плащаме данъците.

 

Б.К. : В този ред на мисли, какво мислите за така нареченият “данък уикенд”.

 

В.Х. : Сигурно би имал смисъл, но в някое по-добро време, при по-добре развита икономика. Проблемът не е толкова в самия данък и неговата стойност. По-големият проблем е в това, че трябва да се създаде нова администрация, нова армия чиновници – а откъде пари за техните възнаграждения, които би трябвало да са достатъчно добри, за да не се предизвиква корупция… Това би предположило вдигане на други данъци и т.н.

Знаете ли, напоследък твърде много икономически и финансови въпроси се обсъждат без участието на малкия и средния бизнес – както знаете в така наречената тристранка влизат синдикатите, големият бизнес и правителството. Всички закони се коват зад гърба на основният икономически играч на държавата – МСП. Само да напомня, че МСП заемат 99,8% в структурата на икономиката на България, създават 76% от работните места и 61% от общата добавена стойност. Какви трябва да са според господата управляващи цифрите, та и организациите, представляващи МСП да бъдат канени по време на предварителните обсъждания на касаещите самите МСП закони.

За Ваша информация, нашето сдружение ОБК, поддържа непрекъсната връзка с Европейската комисия и по-специално с кабинета на Първият Вице-Президент на ЕК, г-н Фракс Тимерманс, изразявайки различни мнения по политики на ЕК и ЕС. За мнения по различни въпроси към нас се обръщат от Инициативата за Юго-източно Сътрудничество (SECI), както и от Организацията за Черноморско Икономическо Сътрудничество (BSEC) и фондация “Конрад Аденауер”.

 

Б.К. : Може би, Ви е необходимо по-голямо и по-силно обединение на МСП.

 

В.Х. : Абсолютно сте прав. В момента съществуват, сигурно, над 100 организации, представляващи малкия и средния бизнес. За съжаление, такъв ни е манталитета. В България хората не обичат да се обединяват, егото им е много силно и предпочитат сами да търсят изява. Ние, от ОБК сме абсолютно отворени за обединяване, стига разбира се, това да става на принципна основа. Надявам се, в най-скоро време, повечето от представителите на малкия и средния бизнес да разберат, че ако искаме да не бъдем мачкани от всички страни и ако искаме да се чува нашият глас, трябва да се обеденим. Хората трябва да знаят, че ние сме най-много като численост и най-слаби като влияние. Не ми се иска да изпадам в разсъждения относно някаква си конспирация, каквато някои колеги прозират. Нека ние, представителите на малкия и среден бизнес си свършим работата, нека се обединим, а после да видим дали не бихме могли да свършим повече работа в защита на интересите на МСП.

Обединяването на МСП – това всъщност е и една от основните политики на Европейската комисия. Това бе и една от темите, обсъждани и по време на Асамблеята на МСП в Люксембург.

 

Б.К. : И един последен въпрос. Какви са плановете Ви до края на годината.

 

В.Х. : Очаква ни страшно много работа. Още от понеделник, 23 ноември, започваме разяснителна кампания относно обсъдените проблеми и предложения по време на Асамблеята. Предстоят ни много съвместни проекти с организации от Сърбия, Хърватия, Турция, Кипър, Словения, Германия, Обединеното кралство, Австрия, Дания, Франция, Испания, Италия и Малта.

Продължаваме и с информационната кампания, свързана с представянето на възможностите за получаване на безвъзмездни финансови помощи и кредитиране директно от Брюксел по програми, управлявани пряко от Европейската комисия. Радвам се, че Вашето списание е наш партньор в разпространението на тази информация. Хората в България трябва да знаят, че съществуват над 450 такива програми с общ бюджет от над 900 милиарда евро. Финансират се почти всички видове дейности от почти всички сфери на икономиката и социалния живот. Бенефициенти по тези програми могат да бъдат МСП, организации с нестопанска цел, училища, университети, обучителни центрове, изследователски центрове, болници, клиники, административни власти, общини, спортни клубове и федерации и др.