НОВОГОДИШНО ОБРЪЩЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ОБЕДИНЕНИ БИЗНЕС КЛУБОВЕ, Г-Н ВЕСЕЛИН ХАЛАЧЕВ КЪМ ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА МАЛКИЯ И СРЕДНИЯ БИЗНЕС В БЪЛГАРИЯ

НОВОГОДИШНО ОБРЪЩЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ОБЕДИНЕНИ БИЗНЕС КЛУБОВЕ, Г-Н ВЕСЕЛИН ХАЛАЧЕВ КЪМ ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА МАЛКИЯ И СРЕДНИЯ БИЗНЕС В БЪЛГАРИЯ
10 януари 2017 obk

КРАТЪК АНАЛИЗ НА РАЗВИТИЕТО НА МАЛКИЯ И СРЕДНИЯ БИЗНЕС В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2016 ГОДИНА

 

 

Уважаеми Дами и Господа – представители на МСП в България,

 

От името на Управителния съвет на ОБК и лично от мое име, бих искал да Ви поздравя с предстоящите коледни и новогодишни празници, като пожелавам на Вас, Вашите семейства и Вашите служители здраве, успехи, по-добри икономически резултати, по-висок жизнен стандарт и само усмивки по лицата.

Отминава още една година, изпълнена с противоречиви чувства и интересни икономически и политически събития. През 2016 година, в нашата страна се направиха редица стъпки за подобряване на икономическата среда, включително и в областта на развитието на малките и средните предприятия. Бяха осъществени доста съвместни инициативи на ОБК и други представители на МСП с подкрепата на Министерството на икономиката, Изпълнителната агенция за насърчаване на МСП, Българската агенция за инвестиции и други министерства и национални институции. Бих искал да изкажа специална благодарност към г-н Томислав Дончев – вицепремиер и министър по европейските фондове и икономическата политика, в оставка; г-жа Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството, в оставка; г-жа Даниела Везиева – зам.министър на икономиката, в оставка; г-н Ерхард Бусек – бивш вице-канцлер на Република Австрия; както и на посланиците на всички балкански държави. Благодаря и на всички представители на Европейската комисия, Европейския парламент, българското правителство и всички неправителствени организации, с които имахме честта и удоволствието да работим заедно през изминалата 2016 година. Благодаря на сп. Бизнес клуб, ТВ Европа, Агро ТВ, Блумбърг ТВ България и другите наши медийни партньори и спонсори (ДСК, Пощенска банка, БАКБ, Райфайзен банк, Теленор, Фиат и др.). Благодаря на всички членове на ОБК.

Разбира се, през изминалата година имаше и доста грешки и пропуснати възможности, имаше и приети нормативни актове, както и институционални решения в ущърб на интереса на МСП, но тях ще ги обсъдим след празниците. До края на януари 2017 г., ние от ОБК, ще подготвим специална декларация с анализ на слабостите и препоръки за предприемане на конкретни мерки за подобряване развитието на малкия и средния бизнес у нас. Тази декларация ще бъде предоставена на водещите политически сили, парламента, президентството и министерския съвет.

Традиционно, и в това мое новогодишно обръщение, бих искал да направя кратък анализ на развитието на малкия и средния бизнес у нас, съобразно десетте основни принципа, залегнати в Законодателния акт за малкия бизнес (SBA) на Европейската комисия.

За съжаление, България показва слаби резултати, относно SBA, в четири от десетте принципа. Това се дължи главно на постоянната политическа нестабилност, която води до нестабилна и обременяваща бизнес среда. Резултатите на България, в който и да било принцип на SBA, в най-добрия случай са около средните стойности, като не показва високи резултати в нито една област.

През 2016 г. българското правителство успя да постигне добри резултати по отношение на обявяването и подготвянето на нови политически мерки, но не бе в състояние да постигне същите добри резултати, що се отнася до тяхното прилагане.

 

  1. “Мисли първо за малките!” – Принципът „мисли първо за малките!“ е водещ принцип за всички дейности по изготвяне на политики и законодателни дейности. Той изисква отговорните политически фактори да вземат под внимание интересите на МСП на ранен етап от процеса на изготвяне на политики. Съгласно този принцип също така изготвяните нови законодателни актове, административни правила и процедури трябва да бъдат опростени и лесни за прилагане.

Според ЕК, трябва да бъде подобрено качеството на публичните консултации в България. Консултациите се провеждат на сравнително късен етап в процеса на изготвяне на законодателни предложения. Това ограничава възможността на заинтересованите страни за евентуални коментари и намалява вероятността правителството да вземе под внимание представените изчерпателни мнения. На заинтересованите страни се дават само две седмици, за да отговорят — твърде малко време, за да подготвят качествени мнения. Правителството също така не предоставя последваща обратна връзка на заинтересованите страни относно техните мнения.

Не се прилагат общи начални дати за въвеждането на нови закони.

Изключително важно е да се популяризира в по-голяма степен ролята на представителя на МСП.

Положителен знак бе въвеждането на тест за МСП, което означава, че новите законодателни предложения ще се тестват за въздействието им върху микропредприятията, малките или средните предприятия.

 

  1. Предприемачество – През Ноември 2015 г., Министерският съвет прие План за действие „Предприемачество 2020 – България“, със списък от конкретни 31 мерки в съответствие с приетия от ЕК – План за действие „Предприемачество 2020 – Възраждане на предприемаческия дух в Европа“, който направи своя първи отчет за неговото изпълнение през юни 2016 г.

Похвално е изпълнението на голяма част от препоръчаните мерки за насърчаване на предприемачеството в България.

Въпреки това, нашата страна се нарежда на едно от последните места в Европа по този показател.

 

  1. Втори шанс – има за цел да гарантира, че честните предприемачи, които са изпаднали в несъстоятелност, бързо получават втори шанс.

Условията в България продължава да са по-лоши от средните, за възобновяване на стопанска дейност, главно поради продължителната процедурата за закриване на неуспешните предприятия. Закриването на неуспешни предприятия отнема 3,3 години в България, което е с около 1,3 години по-дълго от средното за ЕС и с почти три години по-дълго от това в Ирландия.

България не е изпълнила никоя от направените в SBA препоръки в тази област. Органите следва да обсъдят вземането на мерки за справяне с трудностите при съдебните производства и да гарантират своевременни и предсказуеми производства по несъстоятелност.

 

  1. Отзивчива администрация – Публичната администрация в България е оказала по-малка подкрепа на малките предприятия, отколкото в останалата част на ЕС.

Положителното е, че България осигурява благоприятни условия за започване на бизнес и за прехвърляне на собственост.

Данъчното облагане, от друга страна, представлява голяма тежест за предприятията. Извършването на плащанията отнема 454 часа от работното време на предприятията, докато в ЕС – средно 189 часа.

Предприятията продължават да страдат от сложността на административните процедури, обременителния характер на правителствените наредби и трудностите, свързани с получаването на лицензи.

 

  1. Държавни помощи и обществени поръчки – ниска активност от страна на МСП, вероятно дължаща се на предишни затруднения при получаването на навременни плащания от публичните органи. През последната година навременността на плащанията се влоши. Бяха взети мерки, за да се отговори на повечето от направените в SBA препоръки в тази област. Въпреки това заинтересованите страни настояват за повече прозрачност в процеса на възлагане на обществени поръчки.

В директивите на ЕС се предвижда изискване процесът на възлагане на обществени поръчки да бъде изцяло цифровизиран през 2018 г.

 

  1. Достъп до финансиране – Достъпът на МСП в България до финансиране е изравнен със средното равнище за ЕС. Желанието на банките да предоставят финансиране на МСП е спаднало леко. В същото време стана по-трудно да се получат публични гаранции, а рисковият капитал остана ограничен.

Българските МСП изостават изключително много в достъпа си до алтернативно финансиране и най-вече до груповото финансиране (crowdfunding).

 

  1. Единен пазар (европейски пазар) – Тук, отново показателите ни са близки до средноевропейските нива. Трябва да отбележим, че независимо от препоръките, направени от ЕК, във връзка със SBA, единни звена за контакт за подкрепа на МСП на единния пазар все още не са създадени.

 

  1. Умения и иновации – В голяма степен, България изостава от средното равнище за ЕС и не успява да поддържа темпото на развитие в ЕС. Резултатите на българските МСП в тази област са основна слабост.

Данните показват, че българските МСП не правят иновации, нито в сътрудничество с други, нито самостоятелно. Едва 14% от МСП са разработили иновации в продукти или процеси и едва 18% са потърсили иновативни решения по отношение на управлението или маркетинга. И в двата случая този процент e почти два пъти по-малък от средната стойност за ЕС.

Онлайн търговията, също е значително по-слабо развита в България, отколкото в останалата част от ЕС.

Програмата за развитие, включва национална стратегия за иновации. Успешното й прилагане е от ключово значение, за да се гарантира, че програмата и стратегията ще постигнат своите цели.

Министерството на образованието и Националната агенция за професионално образование в момента изпълняват националната стратегия за професионално образование за периода 2015 — 2020 г. Това се очаква да доведе до предлагането на умения в съответствие с търсенето им от страна на бизнеса. Стратегията цели да модернизира системата на професионално образование и да подобри сътрудничеството между страните, участващи в дейностите по професионално обучение. Стратегията е насочена към по-ефективното прилагане на най-добрите практики чрез стимулиране на бизнес сектора да участва, към осигуряване на повече гъвкавост и по-добра достъпност и към засилване привлекателността на професионалното образование.

 

  1. Околна среда – И по този показател, България изостава от средния за ЕС.

Българските МСП изостават по отношение на предприемане на мерки за ресурсна ефективност; по предлагането на екологосъобразни продукти и услуги; по ползването на мерки за публично подпомагане за производство на екологосъобразни продукти.

Единствената предприета забележима политическа мярка е изготвянето на национална програма за подобряване на енергийната ефективност на жилищните сгради.

Програмата разполага с общ бюджет от 500 млн. EUR за 2015 и 2016 г. и обхваща 265 общини.

 

  1. Интернационализация (излизане на международни пазари) – Въпреки лекия напредък както при вноса, така и при износа, все още българските МСП значително изостават и по този показател от своите колеги в ЕС. Времето, необходимо за осъществяване на износ или внос е доста по-дълго от това в другите европейски държави. Колкото и странно да звучи, в бедна България, разходите, необходими за осъществяването на даден внос, или износ са по-големи в абсолютна стойност от тези в Европа.

Похвални са усилията на Министерството на икономиката по отношение на участие в различни бизнес форуми, подписване на различни споразумения и меморандуми за сътрудничество и т.н. МСП, обаче, очакват реални, положителни икономически резултати от всички тези правителствени действия.

 

Анализирайки всички гореизброени показатели, фактите говорят, че българските МСП са на последно място в своето развитие, спрямо своите колеги от останалите европейски държави. А това се дължи на недостатъчно добри, или на недостатъчно добре реализирани икономически политики. До голяма степен това се дължи и на слабото участие на представителите на малкия и средния бизнес в предлагането и участието във вземане на политически решения, свързани с развитието на МСП у нас.

Българският малък и среден бизнес има крещяща нужда от реално представителство пред националните и европейските власти, от реална защита на своите интереси. Необходим е по-бърз и по-смислен диалог с представителите на политическите сили и властта. Защото за да има добро здравеопазване, образование, сигурност и т.н., е необходима стабилна, реална икономика, силен предприемачески дух, иновативно мислене и добър инвестиционен климат. Това може да се постигне само тогава, когато бизнесът участва пряко в обсъждането и вземането на политически решения и същевременно излезе от политическата зависимост. И когато казвам бизнесът, имам предвид целият му спектър, а не само представителите на едрия бизнес. Да, големите и особено структуроопределящите предприятия са много важни, даже изключително важни, но да не забравяме, че всяка икономика се крепи на малкия и средния бизнес, съставляващ 99.8%, ангажиращ над 76% от работните места, допринасящ над 62% от БВП на държавата. Това е бизнесът, защитаващ националните икономически интереси на всяка една държава. Представителите на малкия и средния бизнес плащат своите данъци в своята страна, рискуват и работят по 12 – 14 часа на ден, без да търсят някакви обезщетения. Тези хора имат нужда от подкрепа дори и от морално-социална гледна точка – в повечето случаи, те наемат хора от семейството си, или близки приятели, поддържат някакъв социален мир и нормално човешко общуване и грижи; дори при големи затруднения, не изоставят наетия персонал. Съществуват още, може би стотици, хиляди мотиви за подкрепа на МСП, но ще спра до тук.

Уважаеми Дами и Господа – представители на малкия и средния бизнес,

Нека, през новата, 2017 година обединим усилия и започнем изграждането на една модерна, икономически стабилна, правова европейска държава със заслужено нормален жизнен стандарт. Да спомогнем за възраждането на велика България – такава, каквато е била и заслужава да бъде!

Обединени сме силни! Обединени ще успеем!

Нека бог да бъде с нас!

 

Весела коледа и щастлива нова година!