Уважаеми колеги,

Представители на малкия и средния бизнес в България,

Увлечени от собствените си, корпоративните и обществените проблеми и предизвикателства, неусетно отмина още една година и сме пред прага на един от най-хубавите християнски празници – Коледа и новата 2019 година.

Точно в този момент, бих искал да направя кратък анализ на развитието на малкия и средния бизнес в България през отминалата годинa. Както винаги, и този път анализът ми ще бъде съобразен с официалната справка на Европейската комисия и основан върху десетте основни принципа на Акта за малките и средните предприятия в ЕС – Small Business Act (SBA).

Едва ли има ннормално мислещ човек в България, който да не е наясно, че малките и средните предприятия (МСП) са най-важната част (99,8%) от икономическата структура на страната ни. Те вече предоставят 65,2% от добавената стойност и 75,4% от трудовата заетост у нас, което е значително над средното за ЕС – 56,8% и съответно 66,4%. МСП в България наемат средно 4.4 души, срещу 3.9 в ЕС като цяло. През 2019 г. се очаква броят на работните места в МСП да нарасне с около 46 500.

Изпълнението на SBA в България показват резултати, които са под средните за ЕС в някои от основните принципи. По-специално, данните показват, че най-слабото представяне на страната ни е в сферата на предприемачеството, “отзивчивата администрация”, околната среда и уменията и иновациите. Показателите за държавна помощ и обществени поръчки, достъпът до финансиране, единният пазар и интернационализацията са в съответствие със средните за ЕС.

Според официалния доклад на Европейската комисия, “през настоящия референтен период България се стреми да отговори на препоръките на SBA, като постига обещаващи, но все пак ограничени резултати. Бяха приложени редица мерки, по-специално насочени към административната тежест, засягаща МСП. Много от тези мерки обаче все още са в началните етапи на изпълнение или все още не са постигнали очакваните резултати. Необходими са сериозни допълнителни политически усилия за повишаване на уменията на българската работна сила, разработване на иновации, насърчаване на предприемачеството, прилагане на екологични политики и продължаване на прилагането на принципите на единния пазар. През последните две години, България предприе редица мерки в отговор на повечето от препоръките на SBA, но те все още не са постигнали очакваните резултати”.

Нека да разгледаме по-детайлно какво е развитието на МСП в България във всеки един от десетте основни принципа на SBA.

1. Мисли първо за малките!

Принципът “Мисли първо за малките!” е ръководен принцип за всички политически и законодателни дейности. Това изисква политиците да вземат предвид интересите на МСП в ранните етапи на процеса на вземане на решения. Принципът също така призовава за опростяване и лесно прилагане на новото законодателство, административни правила и процедури.

В представителите на МСП у нас остава “горчивото” усещане, че политическите среди, в по-голямата си част, се опитват да стоят на дистанция от малките в бизнеса.

МСП все още не са пряко представени в Националния съвет за тристранно сътрудничество поради строгите изисквания за национално представителни организации, които все още не могат да бъдат изпълнени от организациите на МСП. Това поставя МСП в неблагоприятно положение в диалога между правителството, бизнеса и синдикатите.

Ролята на представителя на МСП трябва да бъде допълнително насърчавана.

За съжаление, трябва да отбележим, че през 2018 г. не бяха приети или обявени други сериозни мерки за развитието на МСП в България, въпреки че голяма част от предложения бяха описани в специална Декларация, приета на Националния бизнес форум 2017, във връзка с необходимостта от спешни мерки в сектора на Малките и средните предприятия (МСП), по време на Българското председателство на Съвета на ЕС, официално подадена до Президента, Министър-председателя и Председателя на Народното събрание на Република България.

2. Предприемачество

По този показател,България е на последно място от всички държави-членки на ЕС. Резултатите на България в началото на предприемаческата активност и началото на предприемаческата дейност на жените намаляват от 4,8% до 3,7% и от 4% до 3% от 2016 г. и са сред трите най-ниски в ЕС. Процентът на възрастните, които възнамеряват да започнат бизнес в рамките на 3 години, също е под средното за ЕС, достигайки 5% спрямо средния за ЕС от 11,2%, най-ниският в ЕС. Успехът на България в предприемаческото образование в средните училища също остава под средното за ЕС.

От 2008 г. насам България е изпълнила много мерки, засягащи повечето от препоръките на SBA в рамките на предприемачеството. Министерството на икономиката реализира две важни многогодишни инициативи, насочени към насърчаване на предприемачеството. Инициативата “TechnoStart” е за трета поредна година с безвъзмездна помощ в размер на 248 251 лв. (127 000 евро). Тази схема за отпускане на безвъзмездна помощ бе специално разработена, за да финансира млади хора без опит, завършили висше образование и докторанти, за да започнат собствен бизнес.

През настоящия референтен период в рамките на принципа на предприемачество бяха въведени две мерки, финансирани от Програмата за развитие на човешките ресурси за периода 2014-2020 г.:

– Развитие на социалното предприемачество

– Подкрепа за предприемачество

Въпреки тези инициативи обаче все още липсва критична маса от ефективно взаимосвързани екосистеми.

3. Втори шанс

“Втори шанс” гарантира, че честните предприемачи, които са фалирали, получават бързо втори шанс да заработят отново.

През настоящия референтен период не бяха приети нови значителни мерки в областта на “втори шанс “. За това и повечето данни, съвпадат с онези, от предишни периоди.

Времето (3,3 години), необходимо за разрешаване на несъстоятелността продължава да бъде  значително над средното за ЕС (1,97 г.), което прави България трета държава с най-лоши резултати, подобно на Румъния.

Необходими са и допълнителни усилия за национални информационни кампании за подпомагане на втория шанс, създаване на механизми за помощ, предоставяне на консултации, с цел предпазване на предприемачите от фалит, както и обучения на онези, които са в процес на фалит.

4. Отговорна администрация

“Отговорна администрация” означава, че публичната администрация отговаря на нуждите на МСП. Общият резултат на България по този принцип сега е по-нисък от средният за ЕС и леко се е е понижил спрямо предишния референтен период. Показателите на България останаха стабилни при почти половината от показателите. Времето, необходимо за плащане на данъци, остава най-високо между държавите-членки на ЕС, поставяйки страната сред най-слабите изпълнители в ЕС. Квалификацията на държавните служители в подкрепа на нови фирми остава нисък.

Що се касае до сложността на административните процедури за извършване на бизнес, показателите са се подобрили слабо спрямо предишния референтен период, но все още са под средното за ЕС.

Очаква се напредък в електронните услуги. През годините бяха направени няколко неуспешни опита за създаване на “обслужване на едно гише” за МСП, особено на общинско ниво в селските райони. Броят на използваните електронни услуги се увеличава всяка година. Остават обаче проблеми относно способността на МСП в селските райони да използват електронни услуги.

5. Държавни помощи и обществени поръчки

Резултатът на България по изпълнението на този принцип, е в рамките на средния за ЕС. Електронните обществени поръчки са въведени само частично. Процесът на възлагане на обществени поръчки все още не е достатъчно подходящ за МСП. Нещо повече, България се нуждае от по-големи усилия за насърчаване на участието на МСП в процедурите за възлагане на обществени поръчки.

През 2017 г. и първото тримесечие на 2018 г. започна въвеждане на единна национална електронна уеб-базирана платформа: Централизирана автоматизирана информационна система “Електронни обществени поръчки”, което напълно би позволило онлайн подаването на тръжни предложения. Неговото изпълнение обаче беше забавено и не се очаква да започне да функционира преди 2020 г.

Корупцията продължава да е основен проблем на българските фирми, според различни проучвания.

6. Достъп до финансиране

Като цяло, в тази област България се представя в съответствие със средното европейско ниво. Основното предизвикателство за българските МСП е да се преодолеят загубите от лоши кредити, измерени като процент от общия оборот, който се е увеличил от 3,6% през 2016 г. до 4,1% през 2017 г. По този показател страната ни е една от най-зле представящи се сред държави-членки на ЕС.

Желанието на банките да предоставят заеми се подобри, което доведе и до спадане на лихвените проценти по кредитите.

Представянето на България в капиталовото финансиране за нови и развиващи се фирми за последните две години намаля от 3.2 на 2.8 пункта.

МСП у нас изостават по отношение на достъпа до алтернативни източници на финансиране, като например “crowdfunding” и “бизнес ангели”. Рисковият капитал остава неразвит, като инвестициите са намалели от 0,02% от БВП през 2009 г. до незначителна сума през 2017 г., поради което България е една от държавите-членки с най-лоши резултати.

Все още, изключително слабо е участието на българските МСП в европейски програми, управлявани от Европейската комисия и ЕС, с директно кандидатстване в Брюксел (Horizon 2020, COSME, Erasmus+, Creative Europe, Life, Interreg, …)

През първото тримесечие на 2018 г. бяха предприети няколко инициативи за подобряване на достъпа на МСП до финансиране:

– Законът за платежните услуги и платежните системи създава регулаторна рамка, включваща специфични изисквания за доставчиците на платежни услуги, особено онлайн, за ограничаване и контрол на рисковете, свързани със сигурността на плащанията.

– Програма за поемане на заеми по Плана на Юнкер има за цел да увеличи възможностите за финансиране на МСП с гаранционен механизъм и контрагаранция чрез Програмата за конкурентоспособност на малките и средните предприятия (COSME).

–  Национален гаранционен фонд 2017/2018, осигуряващ гаранции по заеми до 1 млн. лева. За програмата са допустими само нови заеми за МСП, включително новосъздадени предприятия. Тези заеми се отпускат както за оборотен капитал, така и за инвестиционни нужди. Включени са и заеми за изпълнение на проекти по оперативните програми и програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.

–  Измененията на “Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове” гарантират, че принципът на финансово управление се прилага за националните програми за съфинансиране.

7. Единен пазар

И по този показател България продължава да работи под средното за ЕС ниво. Най-слабото място сред индикаторите на този принцип е ниският дял на МСП, които извършват онлайн износ в рамките на ЕС, което е доста под средния за ЕС и втората най-ниска стойност в ЕС. Онлайн износът се е увеличил от 1,2% през 2009 г. на едва 3,4% през 2017 г.

Лесният достъп до пазара на нови и развиващи се фирми остава в съответствие със средния за ЕС, с леко увеличение от миналата година.

През 2018 година не бяха приети нови значителни мерки.

8. Умения и иновации

И тук трябва да отбележа, че страната ни се представя доста под средното ниво за ЕС в тази област. Като цяло, представянето на България в рамките на този принцип на SBA е стагнизирано от 2008 г. насам и поради многото показатели България все още е сред трите най-ниски изпълнители в ЕС. Почти всички оценки са под средния за ЕС, с изключение на процента наети лица, които имат умения по ИКТ специалисти, за които България е в съответствие със средния за ЕС.

Въпреки това е постигнат умерен напредък във включването на грантови схеми за научноизследователска и развойна дейност, разработване на нови и ефективни технологични центрове и подкрепа за трансфер на технологии.

През 2017 г. и първото тримесечие на 2018 г. бяха въведени четири важни нови мерки в рамките на принципа за умения и иновации:

–  Разработване на модерна система за индустриална собственост, която да подпомага дейностите на Патентното ведомство. Тя има за цел да разработи подобрена и интегрирана ИТ среда в Патентното ведомство в полза на бизнеса, която се очаква да подпомогне иновационния капацитет на МСП.

– Въвеждане на кредити в системата на професионалното образование и обучение –  създава ценни образователни програми, които са съобразени с Европейската система за трансфер и натрупване на кредити и професионалното образование и обучение.

– Развитие на иновативни продукти и производство – има за цел да увеличи дела на компаниите, развиващи иновативни продукти и производствени процеси, както и иновационния капацитет на фирмите.

– Цифрова трансформация на българската промишленост – индустрия 4.0 – национална стратегия, която има за цел да подпомогне цифровизацията на българската индустрия.

Освен това през изминалата година, официално беше обявена подкрепата за растежа на МСП чрез пилотно прилагане на ваучерните схеми от ИАНМСП с цел увеличаване способността на МСП да се конкурират на бързо развиващите се и динамични пазари.

9. Околна среда

За съжаление, и по този принцип на SBA, България е под средното за ЕС ниво. По-конкретно, процентът на МСП, които са предприели мерки за ефективно използване на ресурсите през настоящия референтен период, е спаднал значително от 2015 г. насам, от 78% на 65% и е един от най-ниските в ЕС. Процентът на МСП, които са се възползвали от мерките за обществена подкрепа за дейностите си за ефективно използване на ресурсите, също намалява от 2015 г. насам – от 48% на 42%. България също е с доста под средния за ЕС процент (третият най-нисък в ЕС) на МСП, предлагащи екологични продукти или услуги.

Реализирани са само ограничен брой инициативи – главно чрез подкрепата на Оперативна програма “Околна среда” 2014-2020 и Националната програма за енергийна ефективност, приета през 2014 г. Налице е обществена подкрепа за подобряване на ресурсите на МСП, енергийната ефективност, участието в зелена икономика и насърчаване на устойчивото развитие.

През 2017 г. и първото тримесечие на 2018 г. беше приета “Подкрепа за пилотни и демонстрационни инициативи за ефективно използване на ресурсите”. Тази мярка осигурява подкрепа за прилагането на технологични и ИКТ решения и методи за оптимизиране на производствените процеси и за намаляване на използването на генерирани суровини и отпадъци.

10. Интернационализация

По този принцип, България е на средно европейско ниво. Въпреки това, страната има един от най-ниските дялове на МСП с онлайн износ в ЕС извън ЕС, достигайки само 1,8% спрямо средната стойност за ЕС от 5% през 2017 г. Търговските резултати на българските МСП остават стабилни при традиционния внос и износ, които са в общи линии в съответствие със средния за ЕС.

През 2018 г. бяха приети две нови инициативи:

– “Нови технологии в подкрепа на интернационализацията” – подпомага МСП да стимулират устойчивото си развитие и успешната им интеграция в европейската и световната икономика.

– “Създаване на условия за устойчиво развитие и успешно интегриране на българските предприятия на европейските и международните пазари чрез подкрепа на дейността на ИАНМСП”, която ще бъде реализирана от ИАНМСП с общ бюджет от 5 млн. евро.

Тук е добре да се спомене и ролята на Сдружение за подпомагане на малкия и средния бизнес – Обединени Бизнес Клубове (ОБК), което чрез редица форуми, международни срещи и конференции, както и чрез предоставяне възможността на български МСП да участват безвъзмездно в много международни изложения успя да подпомогне много български компании да намерят нови пазари за реализация на своите продукти и услуги. Не случайно ОБК бяха забелязани и отличени най-високо от специално жури на Европейската комисия по време на Европейските награди за насърчаване на предприемачеството за 2018 година.

В заключение, бих искал да отбележа, че за съжаление, все още по повечето показатели на SBA, България показва слаби резултати, особено в предприемачеството, околната среда и уменията и иновациите. Електронното правителство остава сериозен проблем за България.

Тенденция и тема номер едно в политиките за развитие на МСП през 2019 година трябва да бъдат проблемите с работната сила и международните пазари.

Очаква ни много работа и влагане на още повече усилия за постигане на нови успехи, защото Европа и светът навлизат в сложен икономически период. Очаква ни спад на икономическия растеж. Не е невъзможно навлизането в нова финансово-икономическа криза и рецесия. Подмяната на патриотичните ценности с прекалено националистическо, популистко говорене ще доведе до затваряне на национални икономики, което пък от своя страна е изключително вредно за малки държави с ниска покупателна способност – такава, каквато е и България. С навлизането на новите технологии, онлайн платформи и търговия, дигитализация и роботизация, работните места ще намалеят с около 60% в близките десет години, много професии ще изчезнат, бизнесът ще има нужди от нови квалификации на работната сила. Тези катаклизми, които неминуемо ще настъпят, могат да се преодолеят с навременно повишаване на предприемаческия дух, обучение в предприемачество и създаване на благоприятни условия за изграждане и развитие на нови микро, малки и средни компании.

Развитието на дигитализацията допринесе и до развитие на социалните мрежи, но нека да не се заблуждаваме: бизнес нито се създава, нито се осъществява само посредством контакти в linkedin, facebook или twitter. Необходими са лични познанства, разговори, преговори. Това става, чрез участие в редица форуми и b2b срещи. Успехите идват след обединение на усилията.

Накрая, позволете ми да Ви поздравя с настъпването на коледните и новогодишните празници и пожелая на всички Вас, Вашите семейства, както и на Вашите служители и партньори здраве, щастие, успехи и просперитет през новата 2019 година!

Поздрави,

Веселин Халачев

Председател

СПМСБ – Обединени Бизнес Клубове

Член на Бордa на Директорите

Европейски Алианс на Малкия Бизнес (ESBA)

Clos du Parnasse 3A, B-1050 Brussels, Belgium