Огромен интерес към „Национален бизнес форум 2017”, предприемачите изпратиха декларация с приоритетни мерки за развитие

Стотици представители на малкия и средния бизнес поискаха от българските и европейските власти спешни мерки за развитието на предприемачеството, които да бъдат приети по време на българското председателство на Съвета на ЕС. Бизнесът написа ТОП 5 на приоритетите си и ги изпрати чрез официална декларация. Това стана на „Национален бизнес форум 2017”, открит от министъра на икономиката Емил Караниколов днес в хотел „Хилтън” в София. Освен хора от бизнеса, на събитието присъстваха и представители на ЕК, на ЕП, зам.-министри от българския кабинет, посланици, търговски аташета. Всички те се включиха в дискусията: „Предизвикателства и възможности пред бизнеса по време на Българското председателство на Съвета на ЕС” и се обединиха около тезата, че родният малък и среден бизнес трябва най-накрая да бъде чут и разбран, не само защото той е гръбнакът на икономиката, а и защото е с  огромни възможности.

Домакин на форума бе Сдружение за подпомагане на малкия и средния бизнес –  Обединени бизнес клубове (ОБК) със специалната подкрепа на “Изпълнителна агенция за насърчаване на малки и средни предприятия” (ИАНМСП) и “Българска агенция за инвестиции” (БАИ) при Министерството на икономиката”.

Какво поискаха предприемачите:

• Осигуряване на повече средства за внедряване на иновации и високи технологии в производството и услугите;
• дигитализация във всички сфери на обществено-икономическия живот;
• подпомагане достъпа до пазари, алтернативно финансиране и квалифицирана работна ръка;
• популяризиране на  програмите за финансиране, директно управлявани от ЕК;
• осъществяване на адекватни промени в българското законодателство, свързани с осигуряване на принципа “Second chance” за МСП. 

„Ние – представителите на малкия и средния бизнес, сме важните за икономиката, защото ние сме основните данъкоплатци. Затова ние ще контролираме дали всички наши искания ще бъдат направени, ще искаме отчетност от властите и няма да спрем да се борим за интересите на МСП в България”, заяви председателят на ОБК Веселин Халачев.

В специално обръщение към присъстващите еврокомисарят по „Цифрова икономика и общество” Мария Габриел подкрепи форума с думите, че единният цифров пазар, освен приоритетен за българското председателство, ще бъде и стабилен източник на икономически растеж. Според нея ключови фактори са развитието на онлайн услугите, на стартъпите и повишаването на киберсигурността. Тя изтъкна, че изграждането на единен функциониращ и иноватвен цифров пазар ще донесе на европейската икономика прираст от 415 млрд. евро годишно. Еврокомисията ще съсредоточи усилията си към изграждане на „иновационен радар” за подкрепа на иновационните предприятия. „Към 100 млн. евро годишно ще бъдат отпускани за хъбове за цифрови иновации”, каза още Мария Габриел.

Министърът на икономиката Емил Караниколов отбеляза, че Българското председателство е възможност за  страната ни да формира политиките и общите краткосрочни дългосрочни цели за развитие на единния пазар, за постигане на стабилен растеж на Балканите. Според него е необходима синергия, подобряване на достъпа до финансиране и нови пазари. „Трябва да се обърнем към иновациите, да задълбочим основите на единния европейски пазар. Важни са политиките за достъп до пазари на трети страни, създаване на условия за развитие на иновативни предприятия. Европейският съюз притежава много качествен човешки ресурс за развитие на цифровите технологии. Българското председателство е сериозна възможност и Министерството на икономиката планира да организира конференция за предприемачи, която да бъде фокусирана върху стартъпите”, заяви още Емил Караниколов.

Българското европредседателство ще се фокусира върху бъдещето на младите хора, подпомагането на предприемачеството и сближаването между тях, заяви Моника Панайотова, зам.-министър за българското председателство на ЕС. Според нея бъдещето на ЕС зависи от няколко основни фактора. Това са даването на адекватни отговори, умението да се приспособява, умението да се състезава, да бъде гъвкав и да мисли мащабно и в глобални измерения. Според нея малките и средни предприятия ще имат много важна роля, защото те са гръбнакът на европейската икономика с дял 99% от производството в Съюза и 75% от разкритите нови работни места. „Малките и средни предприятия трябва да се окуражават да влязат в силна и честна конкуренция”, отбеляза още тя.

Според зам.-министъра на външните работи Тодор Стоянов, стремежът на правителството и в частност на външното ведомство винаги е бил да поддържа българския бизнес, да го популяризира в чужбина и да търси нови инвестиции в подкрепа на малките и средни предприятия. „Точно те са тези, който в най-голяма степен би трябвало да се възползват от европредседателството ни”, допълни той. Според него страната ни ще просперира само ако се повиши качеството на живот, а един от най-важните фактори в това отношение е развитието на малкия и среден бизнес. В този тон и ръководителят на Представителството на Европейската комисия в София, Огнян Златев призова малките и средни предприятия да бъдат активни и да се възползват максимално от европредседателството ни.