ДОКЛАД на Председателят на ОБК, г-н Веселин Халачев за СЪСТОЯНИЕТО НА МАЛКИЯ И СРЕДЕН БИЗНЕС ПРЕЗ 2015 ГОДИНА
Уважаеми дами и господа,
В навечерието на един от най-светлите християнски празници – Рождество Христово, пред прага на настъпващата нова 2016 година, бих искал да направя един кратък анализ на състоянието на малкия и среден бизнес в България в момента.
В качеството си на Председател на Сдружение за подпомагане на малкия и среден бизнес – Обединени Бизнес Клубове (ОБК) и по скоро в ролята си на член на Борда на директорите на Европейския алианс на малкия бизнес (ESBA) в Брюксел, смятам да направя този анализ на базата на десетте основни принципа (опорни точки), залегнати в най-важният законов акт на Европейския съюз, свързан с малкия и среден бизнес – Small Business Act.
- Принципът “Мисли първо за малките” има за цел да гарантира, че нуждите на малкият бизнес са залегнати в политиките и законодателството както на европейско, така и на национално ниво; да гарантира, че нормативната уредба няма да допринесе за ненужно или прекомерно бреме за МСП и няма да пречи на тяхната конкурентоспособност.
Плюсове: Има направени някои положителни стъпки по отношение намаляване на държавното регулиране и намаляване административната тежест към МСП. Опростени са редица процедури: улеснен достъп до информация за собствениците и финансовите данни за различните компании, улеснени митническите процедури, улеснена фирмена регистрация, данъчни процедури и др.
Минуси: МСП са лишени от реално и истинско представителство при вземането на законодателни решения. Интересите на работодателите в т.нар. тристранка (Националния съвет за тристранно сътрудничество, състоящ се от представители на държавната власт, синдикатите и работодателски организации) се отстояват от организации като КРИБ, БСК, АИК, които по своята същност са асоциации на едрия капитал, въпреки, че напоследък си направиха специални отдели за МСП, което пък от своя страна е пълен нонсенс – това по-скоро ми прилича на нещо като асоциацията на вълците да си направи отдел за зайци – къде ли са им общите интереси?
Даваме си сметка, че на този етап структурата на тристранката не може да се промени, поради законови пречки, но апелираме към нашите народни представители да променят закона така, че и ние, представителите на малкия и среден бизнес, съставляващ 99,8% от бизнеса, предоставящ 76% от работните места и 61% от годишната добавена стойност на България, да имаме възможност да изразяваме лично мнението си по закони, касаещи развитието на малкия и среден бизнес у нас. Никъде в Европа няма такова нещо – най-голямата и най-важната бизнес прослойка за развитието на икономиката и социалната дейност на една държава – да няма право на мнения, предложения и решения дори по въпроси, засягащи я лично. Няма такава държава!
- Предприемачески дух
Плюсове: няма
Минуси: По този показател сме на последно място в Европа, т.е. у нас нищо не се прави с цел покачване предприемаческия дух в населението. За сравнение – Британският канцлер Джордж Озбърн го определя като най-важен за развитието на икономиката на Обединеното кралство; в цяла Европа и Европейскта комисия се предприемат редица мерки как да повишат европейският предприемачески дух, който се определя на 35% за да достигнат американския – 45%, а в България се задоволяваме с някакъв смешен ръст от 1%. Според неофициални данни 60% от населението на България мечтае не за бизнес, а за това да стане държавен служител с контролни функции. Защо ли не се изненадвам? У нас, реална икономика не се прави, у нас се мисли за далавера, а огромна част от приходите в хазната се дължат на глоби; нашите управници са царе да измислят схеми как да поставят гражданите в капан за глоби – справка: Центъра за градска мобилност с хилядите скоби, стотиците “паяци” и тяхното оправдание със създадените хиляди работни места. А дали не е по-добре да се създаде механизъм нещата да се случват по електронен път, а тези хиляди хора да бъдат обучени в предприемачество или в квалифицирана работна ръка за реална индустрия?!
- Втори шанс – предоставяне възможност на коректни МСП, закъсали, в следствие на кризата, да възстановят бизнеса си.
Плюсове: Тук, можем да похвалим настоящето правителство, което взе решение за отпускане на малки оборотни заеми за “закъсали” фирми, чрез Българската Банка за Развитие (ББР). За съжаление, все още не съм чул някой да е успял да се възползва, но предполагам, че има и такива.
Минуси: Все още България изостава от Европа по показателя за период по установяване на несъстоятелност. У нас това става за около 3,3 години, докато в ЕС – средно за 2 години.
- Администрация в полза на малкия бизнес –
Плюсове: Бързи, лесни и евтини процедури по стартиране на фирма – в момента е възможно да се започне бизнес в България за четири дни на цена от 60 EUR, без никакви изисквания за капитал. Процедурите за регистриране и прехвърляне на имоти са също по-бързи и по-евтини от средното за ЕС.
Редуциране на забавеното плащане на фактури от правителството.
Минуси: Има много място за напредък в намаляване на бюрокрацията – 81% от собствениците на бизнес вярват, че сложността на административните процедури е проблем в правенето на бизнес.
Представителите на МСП се оплакват от сериозни трудности в управлението на всички административни изисквания на различните органи и липсата на ефективност на услугите на електронното правителство, които не позволяват на официални документи да бъдат представени само веднъж, както се препоръчва в Закона за малкия бизнес в Европа – някои услуги се предоставят по електронен път, но не е достатъчно. Въпреки това, се очаква бюджетът за подобряване на онлайн административни услуги да се увеличи през следващите няколко години.
Системата за лицензиране в България е много сложна, със скъпи, неефективни и продължителни процедури за получаване на лицензи, необходими за започване на бизнес действия.
- Предоставяне на възможност на МСП за участие в обществени търгове
Плюсове: На пръв поглед, имайки предвид официалните данни, в България участват повече МСП в обществените търгове (52%), отколкото в ЕС – средно 29%.
Минуси: Лошото е, че в крайна сметка, спечелилите обществени поръчки МСП в България са само 28% от участвалите. Много от нас знаят защо се получава така, но имат право да коментират само онези, които имат доказателства…
- Достъп до финансиране – Достъпът до финансиране е все още основно предизвикателство за българските малки и средни предприятия, въпреки че положението се е подобрило от 2009 г. насам.
Плюсове: Последните данни за банкови заеми, показват, че достъпът до кредитиране е спрял да се влошава и дори е започнал да се подобрява.
Минуси: Българските банки все още не са склонни да облекчат кредитните ограничения, и те продължават да изискват обезпечения с високи стойности. Около 14% от МСП в България казват, че след кандидатстване за заем, са получили отказ, или че условията, наложени от банките са били неприемливи. Освен това, продължават да съществуват големи трудности при достъпа до алтернативни източници на финансиране като фондове за рисков капитал и обществено финансиране, които много трудно се намират в България.
Сериозен минус за нашата страна е нищожното (почти никакво) участие на българските МСП в проекти по програми, управлявани и финансирани от Европейската комисия и ЕС, за които се кандидатства директно в Брюксел – над 450 програми с възможности за получаване на над 800 вида безвъзмездни помощи. Българската администрация е изключително голям длъжник към МСП, по отношение на предоставянето на информация за въпросните програми и тяхните отворени покани за проектни предложения.
От няколко месеца насам, нашето сдружение, ОБК, съвместно със списание Бизнес клуб, поде такава инициатива по информиране на своите членове и читатели, чрез нашите официални уеб страници за конкретни възможности за кандидатстване по европейските програми в Брюксел. Тук искам дебело да подчертая, че българските МСП имат изключително сериозен шанс да печелят такива проекти. Обърнете ВНИМАНИЕ: Покани за проектни предложения с едно и също наименование по програми, управлявани от ЕК, се отварят по няколко пъти (по някога по 4 пъти годишно) в рамките на програмен период 2014-2020 г. Дори и фирмата да получи отказ за финансиране, то този отказ е описан и обоснован подробно, което дава възможност за кандидатстване със същия проект, вече с отстранени грешки, отново и отново до постигане на успех. Необходимо е търпение и доста труд. Ако кандидатът е уверен в своите възможности и положи необходимия труд по подготовката на своя проект, то със сигурност ще спечели – ако не от първия, то от втория път.
- Достъп до общия европейски пазар
Плюсове: Експортът от българските МСП за европейския пазар, изразен в процентно отношение е приблизително същия като от останалите страни-членки на ЕС.
Минуси: Слаба информираност относно възможни контрагенти- купувачи на български стоки и услуги от другите европейски страни.
- Повишаване уменията и иновациите в МСП
Плюсове: Имаме страхотен потенциал в подрастващото поколение.
Минуси: По този показател сме на последно място в ЕС. Изключително слабото представяне на умения и иновации при българските МСП представляват един от основните проблеми за тяхната конкурентоспособност.
Всички основни показатели за иновации, са далеч под средното за ЕС: много малко вероятно е местните МСП да си сътрудничат помежду си в създаването на продукт, процес, маркетинг и организационни иновации. Много малко български МСП кандидатстват за патенти.
Възможностите за растеж, предлагани от електронната търговия са използвани твърде малко от българските фирми, които също са под средното ниво в способността им да продават или купуват продукти онлайн и да генерират значителен дял от приходите от онлайн търговия.
Само една трета от българските предприятия предлагат на своите служители професионално обучение, което е средно една втора за ЕС. Същевременно, представителите на малкия и среден бизнес казват, че съществената липса на умения в работната сила при МСП е основна пречка за тяхния растеж.
- Насърчаване на производства и услуги, щадящи околната среда и климата.
Плюсове: Няма такива, когато се сравняваме с ЕС
Минуси: България отново е на опашката в ЕС по отношение на екологичното и представяне. Все още, изключително малко са българските МСП които вземат мерки по отношение ефективността на ресурсите (енергийната ефективност), въпреки че много от тях (47%) казват, че са получили обществена подкрепа за тях. По същия начин, само 11% (в сравнение със средно 26% за ЕС) са започнали да използват възможностите за растеж, предлагани от зеления пазар, като предлагат екологично чисти продукти или услуги. Обществената подкрепа за този тип начинание все още е под средното за съюза.
- Интернационализация на МСП. Излизане на международни пазари, извън границите на ЕС.
Плюсове: Няма такива, когато се сравняваме с ЕС.
Минуси: Въз основа на наличните показатели за измерване на интернационализацията, България стои далеч зад средните стойности за ЕС. Рамковите условия за търговия извън ЕС са очевидно по-малко благоприятни за износ или внос за малките и средните предприятия.
Внимание: Всички официални статистически данни, упоменати в гореизложеният анализ са взети от “Списъка с факти”, публикуван от Генерална Дирекция Предприятия и Индустрия към Европейската комисия.
На базата на този анализ – отражение на действителността, която е по-скоро тревожна и притеснителна, отколкото обнадеждаваща, бих искал силно да изкрещя:
Уважаеми дами и господа,
Представители на микро, малки и средни компании, свободни професии,
Председатели и директори на сдружения на МСП,
Сега е момента, в който трябва да се обединим с цел възраждане на икономиката на Република България, което пък , от своя страна ще доведе до подобряване на социалния живот в страната, по-добро здравеопазване, образование, ред и сигурност. За всички нас е очевидно, че малкият и среден бизнес е най-важен за развитието на страната, а и данните говорят красноречиво за това. Същевременно, представителите на МСП са най-неоправдани – собствениците работят по 12-14 часа на ден, плащат данъци, заплати, изплащат заеми, нямат време за собствените си деца и семейстава и т.н, а в крайна сметка няма кой да ги представлява и да отстоява тяхните интереси; ние нямаме права при обсъждането и приемането на закони – ние сме само задължени да ги спазваме.
Нека се обединим и ясно и категорично да отправим нашето искане за реално представителство на МСП в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Предлагам, като за начало да учредим Асоциация – шапка на всички съшествуващи вече сдружения на представители на малкия и среден бизнес, която да представлява и отстоява интересите на българския малък и среден бизнес пред местните, националните и европейските институции.
Предлагам мисията ни да бъде основно свързана с еропейският Small Business Act, като си поставим следните цели: повишаване предприемаческия дух в България; улесняване достъпа до финансиране на МСП, включително и чрез участие в съвместни проекти по програми на Европейската комисия за предоставяне на безвъзмездни помощи; подпомагане достъпа на МСП до международни пазари; повишаване на иновативното мислене и ускоряване процеса на въвеждане на иновациите в производството и социалните услуги; повишаване уменията и квалификацията както на самите предприемачи, така и на техните служители и работници; подпомагане дейностите, свързани с опазването на околната среда и климатичните промени; намаляване на административната тежест; подпомагане сериозното участие на МСП в обществени търгове; др.
Нека, всички да помислим как да осъществим тази идея, какви да бъдат детайлите и в началото на следващата година да пристъпим към реални действия, защото обединени сме силни и само обединени ще успеем!
На всички Вас и на Вашите семейства пожелавам весели коледни и новогодишни празници. Нека през новата 2016 г. бъдем здрави, обединени, по-силни, по-успешни и по-доволни от постиженията си.
Честито рождество Христово!
Честита 2016 година!
Веселин Халачев,
Председател на ОБК
Член на Борда на директорите
European Small Business Alliance