На 16 и 17 ноември, тази година, в сградата на Европейската комисия в Брюксел, се проведе Семинар за представителите на малките и средни предприятия във връзка с икономическия план на Европейската комисия. Събитието бе организирано от Генерална Дирекция “Икономически и финансови работи”, а участници бяха представители на бизнес организации на МСП от 21 европейски държави. България бе представена от г-н Веселин Халачев – Председател на Сдружение за подпомагане на малкия и средния бизнес – Обединени Бизнес Клубове (ОБК).

След завръщането си от Брюксел, първото си интервю, г-н Халачев даде специално за екипа на списание “Бизнес клуб”.

Б.К. : Добър ден, г-н Халачев. От видео връзката, която имахме по време на семинара за представителите на малките и средни предприятия във връзка с икономическия план на Европейската комисия, видяхме че срещата Ви се бе провела на историческата маса, на която Европейската комисия е заседавала от 1957 година насам. Какво е чувството да седиш на тази маса.

В.Х. : Добър ден. Не знам как тази зала и тази маса е подействала на другите колеги, но определено това, което аз почувствах бе отговорност. Провеждането на тази среща бе изключително важно, защото на нея се обсъждаха някои от най-важните теми и тенденции за развитието на малкия и средния бизнес в Европа, съответно и в България. За мен бе интересно и важно да разбера на какво ниво са българските МСП и къде е тяхното място сред останалите европейски МСП. За съжаление това, което чух и видях не ме удовлетвори. Но пък съм убеден, че при една правилна икономическа и финансова политика, осведомявайки се навреме за тенденциите и иновациите, следвайки съвременните насоки в бизнеса и науката, бихме могли да се изкачим на по-предни позиции.

Б.К. : Бихте ли ни разказали как по-точно премина семинара? Кои бяха основните теми, които разисквахте?

В.Х. : През първия ден дискутирахме кои са основните предизвикателства на европейската икономика и как малкият и средният бизнес да се отнесе към тях. Лектор по темата беше г-н Бьорн Дьоринг – шеф на отдел “Икономически ситуации, предвиждане, бизнес и потребителски изследвания” към Генерална дирекция “Икономически и финансови работи” (DG ECFIN). Коментирахме някои твърде интересни данни, които показват:

1. слабо и непълно възстановяване след икономическата криза
2. чувство на несигурност, което води до отлагане и намаляване на инвестициите
3. все още работната ръка работи по-малко часове, отколкото е необходимо
4. слаба инфлация и слабо покачване на заплатите
5. почти никакво нарастване на нетните търговски обороти, но пук има сериозно раздвижване във вътрешно-европейската търговия
6. все още оживено частно потребление, но се забелязва лек спад
7. положението в банковия сектор също не е кой знае колко добро – ниска доходност, необсужвани кредити и т.н. Тенденцията е към по-голяма трансгранична активност на банките

Г-н Джеймс Уотсън от Business Europe направи няколко доста важни сравнения на европейската икономика с американската и други икономики.

1. Средния растеж в Европа е 1.2%, а в САЩ 2.2%
2. Използването на структурните фондове не е на необходимото ниво
3. В световната класация топ 10 за най-добър бизнес климат, едва десетото място се заема от европейската държава Дания – челните места са извън Европа, стартиращи от Нова Зеландия, Малайзия и т.н.
4. Европа се нуждае от реформи в пазара на труда
5. По отношение на иновациите все още сме твърде назад – само 3% от БВП на Европа отива за изследователска и научно-развойна дейност, докато в Япония този дял е 17%
6. 60% от американците имат възможност да се обучават и надграждат своите знания и умения през целия си живот, докато в Европа този процент е 45%
7. Фирмите в Европа плащат около два пъти повече за енергийни разходи в сравнение с тези отвъд океана

Б.К. :  Споменахте за развитието на банковия сектор. А разговаряхте ли и за алтернативното финансиране?

В.Х. :  О, да. Много интересна бе темата за Обединението на капиталовите пазари (Capital Markets Union – CMU) и неговото въздействие върху европейските МСП. Водещ говорител по тези въпроси бе г-н Андреа Белтрамело от Генерална дирекция “Финансова стабилност, финансови услуги и Обединение на капиталовите пазари” (DG FISMA) към Европейската комисия.

Това е една твърде важна тема за бизнеса, тъй като диверсифицирането на финансирането към европейските МСП води до намаляването на свръх-зависимостта от банковите заеми.

Обединението на капиталовите пазари е еквивалент на  финансиране за инвестиции и растеж.

Безспорно, най-голям интерес предизвика обсъждането на темата, свързана с Краудфъндинга (Crowdfunding) – Груповото финансиране. Тук, за съжаление, отново трябва да споменем за огромното изоставане на Европа от САЩ и Азия.

През 2015 година общият оборот на европейските платформи за групово финансиране е достигнал едва 4.3 млрд евро, в сравнение с над 34 млрд евро в САЩ и около 95 млрд евро в Азия. В Европа, краудфандинга е най-силно развит във Великобритания, следван от Франция и Германия.

Усещам, че ще ме попитате кое място заема България, затова бързам да ви отговоря: България я няма – жалко, но факт. А това е едно от най-модерните алтернативни финансирания в момента. Сами виждате за какви годишни обороти става дума.

Б.К. :  А бихте ли обяснили съвсем накратко какво представлява това групово финансиране за онези български граждани, които все още нямат достатъчно информация.

В.Х. :  Ще се опитам да го обясня съвсем простичко: Ако един човек (предприемач) има някаква добра идея да направи бизнес, или някаква социална дейност, но поради най-различни причини не може, или не иска да тегли банков заем, то той може да се обърне към някоя платформа за краудфандинг (групово финансиране), да изложи своята идея и да опише какви средства са му необходими за да я реализира. Чрез тази платформа, идеята му достига да милиони хора, много от които по различни причини са съгласни да допринесат с някакъв дял за финансирането. Сществуват хора, които без да се замислят кой знае колко много, биха дали някакви дребни суми – от порядъка на 5 – 10 – 20 евро. А когато идеята е наистина много добра, твърде бързо се набира въпросната необходима сума, дори и тя да е в размер от над 100 – 200 хиляди евро. В повечето случаи, бенефициента трябва да заплати на собственика на платформата единствено сума в размер на 5% от получената финансова подкрепа.

Разбира се, нещата могат да бъдат и доста по-сложни, затова ви предлагам да отделим специално, отделно време за да опишем по-пълно потенциалните възможности. Сега, бих искал само да спомена за няколкото по-широки групи – видове краудфандинг, определени, съгласно европейското законодателство:

 инвестиционно групово финансиране: Фирмите издават капиталови или дългови инструменти, за да привлекат инвеститори чрез платформа.

 кредитно групово финансиране (известно също като crowdlending, P2P или пазарно кредитиране): компании или физически лица се стремят да получат средства от обществеността чрез платформи под формата на договор за кредит.

 групово финансиране чрез търговия с фактури: форма на финансиране на активите на основата, при която фирмите продават неплатени фактури или вземания, поотделно или в пакет, на пул от инвеститори чрез онлайн платформа.

 групово финансиране на базата на награда: Граждани даряват за даден проект или дейност с очаквания да получат в замяна непарична награда, като например стоки или услуги, на по-късен етап, в замяна на техния принос.

 групово финансиране на базата на дарение: Граждани даряват суми за проекти  с благотворителна цел, без да искат да получат някаква финансова, или материална възвращаемост.

 хибридни модели на групово финансиране: тези, които съчетават елементи от другите видове групово финансиране.

За онези компании, които вече са разработили краудфандинг платформи, бих искал да кажа, че съвсем скоро се очакват някои важни за тях текстове в европейското законодателство, включително и отнасящо се до разрешителния режим при трансграничните платформи.

Б.К. : Бихте ли ни разказали и за някои от другите видове алтернативно финансиране.

В.Х. : Разбира се, на семинара обсъдихме и въпроси свързани с възможностите за инвестиции в дялове, или придобиване на цели предприятия. И тук Европа, отново изостава от САЩ и Азия.

Разговаряхме и за новите приоритети във финансирането. Естествено, те са свързани с високите технологии (Fintech), околната среда и климатичните промени (Sustainable finance). Както в повечето от другите случаи, и в двата вида финасиране водещи са САЩ, следвани от Азия и Европа.

Очертава се сериозна работа за институциите и бизнеса в държавите-членки на ЕС.

Добрата новина за МСП е, че много скоро се очакват европейски политики, свързани с промяната на някои регулации, посредством която голяма част от финансовите средства ще бъдат предоставяни директно към бенефициентите, без посредничеството на банкови институции. Това, най-вероятно ще става, чрез отпускане на средства на мрежови организации (клъстери). Очакванията са за около 300 хиляди европейски МСП да се възползват от новостите в алтернативното финансиране.

Б.К. :  Явно сте прекарали доста тежък първи ден от семинара.

В.Х. :  Тежък, но ползотворен. И вторият ден беше твърде интересен. Сутринта поговорихме за програмата COSME и Инвестиционният план, станал известен като “Планът Юнкер”.

Г-жа Астрид Бартелс – шеф на отдел “Финансови инструменти COSME” към Генерална дирекция “Вътрешен пазар, Индустрия, Предприемачество и МСП” (DG GROWTH) на ЕК, бе говорител по темата, свързана онази част на програмата COSME, отнасяща се до финансовите инструменти Loan Guarantee Facility (LGF) и Equity Facility for Growth (EFG).

Инструментът LGF е много сходен с познатия вече JEREMIE. Той дава възможност на МСП да получат облекчени условия при получаване на банков заем в размер до 150 хил. евро, най-вече в областта на обезпечението. Тук, най-важното за българските МСП е да знаят, че от началото на тази година СИБАНК има подписан договор с ЕК по COSME и като прибавим и договора на същата банка с Националния гаранционен фонд – член на Европейската Асоциация на Гаранционните Институции (AECM), една българска малка, или средна компания би могла да получи гаранция в общ размер на цели 80% (50% + 30%).

Най-често тези финансови инструменти се използват в търговията, производството, строителство, хотелиерство, ресторантьорство, селско стопанство и др.

Най-често се финасират МСП, регистрирани преди повече от 5 години, следвани от стартиращи МСП (до 1 година), а най-слабо са тези между 3 и 5 години.

Г-жа Марете Клаусен – шеф на отдел “Финансиране на иновации, конкурентоспособност и политики за трудова заетост” DG ECFIN на ЕК, бе основен говорител по темата, свързана с Инвестиционният план и Европейския фонд за стратегически инвестиции. Знаем, че този фонд ще акумулира над 315 милиарда евро, от които 26% са предназначени за рискови инвестиции, т.е. и за МСП.

Интересна бе и темата, свързана със структурните реформи и техният принос за икономически растеж и нарастване броя на работните места. Главно говорители бяха г-ж Джозефина Монтеагудо – шеф на сектор “Конкурентоспособност и анализ на продуктовия пазар” – DG ECFIN на ЕК и г-н Франсиско Кабаеро Санз – шеф на отдел “Европейски семестър и конкурентоспособност на държавите-членки на ЕС” – DG GROWTH на ЕК.

Смисълът на структурните реформи е свързан с:

• премахването на пречки
• подобряване способностите и уменията
• обмяна на добри практики и ноу-хау

Важно е да се отбележи, че именно бизнес общностите са изключително важни за продължаването изследователската и научно-развойната дейност.

Бих искал да обърна сериозно внимание на факта, че МСП в Европа много трудно се развиват и уголемяват. Ако проследим развитието на една фирма от нейното създаване до 5 години, ще видим, че тя си остава на почти същото положение, без да се уголемява. При по-малките фирми, положението е още по-лошо – те даже се умаляват. Ето, за това е необходимо Европа да започне да води правилна икономическа политика, засягаща размера и ръстта на МСП. Вътрешно-националните фактори също са важни.

От голямо значение за провеждането на структурни реформи се оказва и развитието на така наречените “Венчър кепитал” инвестиции, т.е. инвестициите насочени към закупуване на дялове от, или придобиване на цели компании. Много европейски стартиращи компании се придобиват от неевропейски такива. Най-активни на този пазар са САЩ – 25%, други неевропейски – 13%, Германия – 16%, Франция – 6%, Израел – 5%.

Б.К. :  Разбирам, че срещата е била интересна и ползотворна за Вас, г-н Халачев. Но бихте ли ми казали какви основни изводи си направихте, свързани с развитието на малкия и средния бизнес в България.

В.Х. :  Вижте, ако си говорим за изводи, свързани с изброените вече данни, то те са доста ясни, особено ако се направи малко по-внимателен анализ. Аз бих искал да поговоря за изводите, които се появиха “измежду редовете”. Чувствата са ми смесени. От една страна съм разочарован от това, което се е случвало досега в България, но от друга, съм амбициран да се опитам да променя нещата, свързани с най-важната и голяма част от българското икономическо пространство – малкият и средният бизнес, представляващ 99.8% от икономическата структура, даващ работа на над 70% от заетите хора у нас и произвеждащ около 62% от брутния вътрешен продукт.

Най-напред, бих искал да се обърна към най-важните за бизнеса хора –РАБОТНИЦИТЕ: Уважаеми работници, ако искате да си запазите, или увеличите заплатите, Вие, заедно с нас, трябва да поискате първо да се подобрят икономическите условия в страната ни – повишаване на продуктивността, подобряване на конкурентоспособността, иновациите, намаляване на административната тежест, излаз на външни пазари, достъп до по-добро финансиране, даване на втори шанс и т.н.; да се борите за повишаване качеството на вашият труд, на вашите умения, да се осъвършенствате непрекъснато. Ние, работодателите сме готови да увеличим заплащането Ви – та нали и ние самите имаме интерес от по-платежоспособно население.

Обръщам се и към членовете на ОБК, а и към всички представители на малкия и средния бизнес: Колеги, нека бъдем по-активни и по-често да се включваме в процеса на създаване на икономическите реформи. Нека бъдем по-активни и в отношенията си с Европейската комисия –да посочваме проблеми и слабости, да даваме идеи и решения. Представители на ЕК посещават нашите управляващи по 7 пъти годишно и те искат и трябва да знаят какви са нашите проблеми, те се нуждаят от нашата активност.

Бих искал да засегна и другата наша “болна” тема  – монополите. Крайно време е нашите държавници да осъзнаят тяхното лицемерие и да спрат да се подават на изтърканите им, подвеждащи обещания. Давам пример: При построяването на един голям магазин от търговска верига в центъра на даден град, монополната компания казва: “Ние ще създадем нови работни места, ще създадем по-добри условия за клиентите…”. Нашите управници бързо се хващат на примката, без да си дават сметка, че отваряйки новите работни места за голямата компания, унищожават работните места на служителите в малките, колко предприемачи ще останат на улицата и как ще си връщат кредитите; други ще се преместят в покрайнините и техните клиенти ще трябва да пътуват, т.е. тяхните условия ще се влошат за сметка на клиентите на новия магазин.

Друг проблем – европейските институции и банки много харесват стартиращите и бързо развиващите се компании – болшинството от помощите са за тях. Но какво става с другите – те нямат ли право да се развиват, да бъдат подпомагани? Та те са над 50%!

А извода за България е очевиден: През последната една година, ръст на икономиката с 3% и спад на предприемаческия дух от 44 на 85-то място. Това означава само едно – унищожаване на малкия и среден бизнес за сметка на големия, монополния, олигархичния. Нямаме застъпник за икономическите интереси на България, нямаме официален застъпник за интересите на българските МСП, липсват и официално подадени икономически справки към Европейската комисия. А знаете ли, че всяка държава си има официално, законово определен пратеник-посланик на интересите на малкия и средния бизнес в Европейската комисия, който е длъжен да посещава няколко определени мероприятия и да взема дейно участие по определяне на европейските политики, свързани с МСП. И България си има такъв – само където никой не го е виждал и нито един път не се е застъпил за интересите на българския малък и среден бизнес.

Ето, за това колеги, трябва да сме активни, да “крещим”, да отстояваме интересите на тази смазана и обезкървена българска средна класа.

Нужна ни е малко по-добра комуникация. За това, моля всички онези представители на малкия и средния бизнес, които имат въпроси, оплаквания, предложения и идеи, да се свържат с нас на тел.0894 377977 или да ни пишат на office@ubclubs.eu

Убеден съм, че ще успеем. Може да сме малки, но сме много и заедно сме силни.