МАЛКИЯТ И СРЕДНИЯТ БИЗНЕС В ДЕЙСТВИЕ ЗА ЗАЩИТА НА ИНТЕРЕСИТЕ СИ

Отдавна говорим, че малкият и средният бизнес са игнорирани от държавата при вземането на каквито и да е решения, включително икономически. От малките се иска само да работят и да си мълчат, докато някои други разпределят благата от техния труд. Отдавна говорим, че е необходимо участието на малките предприятия в така наречената “тристранка” – (Национален съвет за тристранно сътрудничество). Радваме се, че най-после започва някакъв диалог по тази тема. СТРЯСКАЩ обаче е начинът, по който някои искат да превърнат добрите намерения в пореден КОШМАР за малкия бизнес (уточнявам, че за по-кратко употребявам само малък бизнес, но всъщност визирам микро, малък, среден бизнес, свободни професии и занаятчийство). Тихомълком се подготвя закон, отнасящ се до малкия бизнес, отново без знанието и мнението на самия малък бизнес. И това не е случайно – против всички европейски правила, някои депутати искат да предоставят малките на тепсия на големите. Според този проектозакон, ако малките фирми желаят да влязат в “тристранката”, то те трябва в рамките на месец да се организират в работодателска организация, в която да членуват минимум 1500 фирми, с общ брой нает персонал, наброяващ минимум 50 000 души. Ако не могат да изпълнят тези условия, те могат да влязат в “тристранката”, но ЗАБЕЛЕЖЕТЕ, чрез членуване в настоящите работодателски организации, управлявани и с членска маса предимно от най-големите компании в България – не мога да разбера къде се вижда общия интерес на ЛЪВОВЕТЕ и КОТЕНЦАТА, освен това, че и двата вида животни, по природа, сами търсят и подсигуряват прехраната си. Моите уважения към големите, работещи по правилата предприятия, към онези, които добре си партнират и с малките фирми, но …. извинете, интересите на двата вида предприятия са много, много различни. И не визирам само богатство, мащабност, реализация и т.н. Повечето от малките компании не желаят да стават големи – това е тяхна философия на живота и никой няма право да им я отнема. Голяма част от тези фирми искат да запазят своя семеен характер, искат да живеят по-нормален живот, интересуват се от по-малките неща. Никой не може да ме убеди, че проблемите на такъв тип хора могат да бъдат разбрани от шефа на “великата” работодателска организация. Да не говорим, че в повечето случаи даже интересите са им коренно противоположни. Представяте ли си само, как шефът на една малка преработвателна фирма отива при президента на “великата” работодателска организация, който същевременно е и шеф на холдингова структура с монополно влияние и му казва: “Г-н президент, знам, че утре сте на заседание на “тристранката”, бихте ли настоявали за промени в закона, чрез който да се преборим с монополизма.” НЕ, това е напълно невъзможно. В Европа, малкият и средният бизнес е разграничен от големия. Неслучайно, има специален нормативен акт на Европейския съюз, наречен Small Business Act, отнасящ единствено и само за МСП.

Ние, от ОБК, апелираме към всички браншови организации и представители на микро, малък и среден бизнес, свободни професии и занаятчии, нека този път не оставяме нещата така. Да се събудим, да се обединим, за да защитим нашите интереси. Утре, ще бъде късно. Утре ще бъдем тотално смачкани.

Уважаеми господа, политици, ние не сме срещу Вас. Ние искаме само да Ви помогнем в установяването на нормални бизнес правила. Ние искаме реална икономика, а не само разпределяне на отънялата баница – ние искаме да запретнем ръкави и заедно да печем баницата.

ВНИМАНИЕ: Осъзнавайки, че тази голяма битка за членство в Националния съвет за тристранно сътрудничество се води до голяма степен заради една сериозна сума ПАРИ, която се отпуска от ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ за издръжка на членуващите работодателски организации, предвид факта, че в работодателските организации членуват бизнес компании, ние от ОБК  предлагаме:

Да се приеме закон, според който всяка една компания, регистрирана в България да бъде задължена да членува в работодателска организация, като се определи минимален годишен членски внос, обвързан с броя на наетите на постоянен трудов договор лица. По този начин няма да се налага бизнес организациите да черпят средства от бюджета. Такъв модел е изграден във Великобритания и редица други европейски държави.

Издръжката на една работодателска организация със собствени средства я дисциплинира финансово и подтиква нейното ръководство към по-усилени и смислени действия.

Тук, ние от ОБК, бихме могли да предоставим нашия опит, тъй като нашата работодателска организация съществува вече три години, без да е получила една стотинка държавна, или европейска помощ.

Сдружение за подпомагане на малкия и среден бизнес – Обединени Бизнес Клубове (ОБК) има готовност да предостави за обсъждане в парламента още 5 сериозни препоръки за стимулиране развитието на МСП в България – ключът към социално-икономическия успех у нас.

Уважаеми предприемачи, представители на микро, малък и среден бизнес, свободни професии и занаятчийство, пишете ни тук или на електронния ни адрес office@ubclubs.eu за Ваши оплаквания и предложения за решение на проблеми, които срещате във Вашето бизнес ежедневие. Нека да се обединим около този така важен ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОЕКТ ЗА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ ВЪЗХОД, нека се обединим в името на каузата – България.

Да, НИЕ СМЕ МАЛКИ, НО СМЕ МНОГО И ОБЕДИНЕНИ ЩЕ УСПЕЕМ!