Да, реформите в здравеопазването, образованието, националната сигурност са изключително важни, но за да се случат те, са необходими финансови средства. И тези средства трябва да се набавят не чрез заеми, а чрез засилване конкуретоспособността и ефективността на икономиката. Ако не искаме да се люшкаме насам-натам, добре би било да осъзнаем, че механизмите за разрешаването на тези проблеми вече са измислени и е необходимо просто да се огледаме и да внесем добрите европейски и световни практики.

За да мога да очертая най-важните мерки за по-бързото и ефективно развитие на българския малък и среден бизнес, ще направя своето изложение в две части, като в първата ще разгледам проблемите, валидни за по-голямата част от ЕС, а във втората ще посоча най-наболелите проблеми на МСП в България, както и съответни предложения за тяхното разрешаване.

Част ПЪРВА: Общоевропейски проблеми в развитието на малките и средните предприятия.

Безспорно, ключът към развитието на всяка една икономика се нарича предприемачество и малък и среден бизнес. Не случайно, при обсъждането на бюджет 2018, на 15 март, тази година, Европейската комисия реши да постави като приоритет номер едно, именно, развитието на малките и средните предприятия, както и борбата с младежката безработица. Дори въпросите, свързани с национална сигурност останаха на второ място.

Европа е силно притеснена от по-ниския предприемачески дух на европейците, спрямо този на САЩ и някои азиатски държави. Европейската комисия счита, че спешно трябва да се въведат мерки по засилване популярността на и респекта и уважението към предприемача-бизнесмен. Ако политиците продължават да се дистанцират от бизнеса, да сочат с пръст бизнесмените и да подтикват гражданите към неприязан към предприемачите, нищо добро не очаква европейската икономика – респективно и българската. В щатите и Азия, отдавна са разбрали това и всячески се стремят да показват добрите страни на бизнеса, да героизират своите предприемачи, а институциите им са мобилизирани да подпомагат малкия и средния бизнес. Не напразно, в ЕК са притеснени, че в Европа няма компании, които да са започнали своя бизнес от «гаража» и да са достигнали до върховете в своята сфера, така както са го направили в Гугъл, Майкрософт, Фейсбук и т.н. Не случайно, над 45% от американците желаят да имат свой собствен бизнес, а огромна част от българите желаят да работят като контролни органи…

На 16 март, тази година, Европейската комисия започна разработката на специален механизъм за борба с картелите и монополите, отчитайки засилването на тяхното влияние през последните години и определяйки ги като основна пречка за развитието на реалната икономика на европейските държави.

Данните показват, че именно малките и средните предприятия са основните данъкоплатци, за разлика от големите, монополни компании, които плащат едва около 3% данъци у нас. Големите, обикновено, транснационални компании или извършват финансово-данъчни манипулации, или плащат данъците си в офшорни зони.

Говорейки за общоевропейските икономически проблеми, не мога да не спомена и за тревожния факт, отчетен от ЕК, че енергоемкостта на европейското производство е по-висока от тази на това в САЩ цели 2 пъти, което означава, че Европа трябва да намери начин да намали разходите за енергия на своето производство, ако иска да бъде конкурентоспособна на световните пазари. За мое огромно съжаление, точно в един такъв момент, цената на енергията в България вместо да пада, се вдига.

Когато стане дума за основните и най-често срещани проблеми на малкия и средния бизнес в Европа, водещите теми са: достъп до финанси; достъп до пазари; достъп до квалифицирана работна ръка; създаване и достъп до иновации; административна тежест.

• достъп до финанси – от Брюксел отчитат, че достъпът до традиционното, банково финансиране е сравнително добре развит. Проблемът на европейските МСП е в сериозното изоставане по отношение на достъпа до алтернативното финансиране и най-вече до груповото финансиране (краудфандинг). Данните са доста стряскащи: годишните обороти само от краудфандинг за 2016 година са 95 милиарда долара на азиатския пазар, 34 милиарда долара за САЩ и само 4.3 милиарда евро за Европа (и то, оборот направен основно в Обединеното Кралство, Франция и Германия). Анализаторите от ЕК казват, че след десет години големината и влиянието на банките няма да бъдат такива, каквито са сега и, че малките и средни предприятия ще се финансират основно чрез краудфандинг.

Що се отнася до финансовите инструменти, предоставяни по програмите COSME и Хоризонт 2020, чрез Европейския Фонд за Стратегически Инвестиции, Европейската комисия разработва специални механизми за да може да се избегне посредничеството на търговските банки и това посредничество да се предостави на неправителствени мрежови организации (клъстери, браншови структури и др.).

• достъп до пазари – тук стратегическата битка за световни пазари се свързва основно с проблемите с нарушаването на интелектуалната собственост (патентно и авторско право), както и с по-слабата конкуретоспособност на европейските стоки спрямо азиатските и американските
• достъп до квалифицирана работна ръка – с развитието на роботизацията и високите технологии, предприятията се нуждаят от нов вид работна ръка, с ново образование и нови възможности. Динамиката в развитието на бизнеса, изисква и динамика в развитието на образованието и квалифицирането.

60% от американците имат възможност да се обучават и надграждат своите знания и умения през целия си живот, докато в Европа този процент е 45%.

• създаване и достъп до иновации – и тук Европа е силно притеснена от своето изоставане спрямо САЩ и развитите азиатски страни. Само 3% от БВП на Европа отива за изследователска и научно-развойна дейност, докато в Япония този дял е 17%.
• административна тежест – все още има редица административни пречки, свързани предимно с регистрации на фирми, лицензионни режими, участие на МСП в обществени поръчки, митнически и данъчни различия, недостатъчно добри регулации на он-лайн бизнеса и т.н. Използването на структурните фондове не е на необходимото ниво.

В световната класация топ 10 за най-добър бизнес климат, едва десетото място се заема от европейската държава Дания – челните места са извън Европа, стартиращи от Нова Зеландия, Малайзия и т.н.

Като държава-членка на Европейския съюз, проблемите на малкия и средния бизнес в България са много сходни с тези в другите европейски държави. Лошото е, че обикновено при нас, те са твърде по дълбоки и мащабни. Естествено, имаме си и специфични, типично български проблеми. На тях ще им отделя специално внимание в Част втора, като съответно ще посоча и част от възможните решения.