В София началото на молитвата е в 8.22 часа, а в останалите райони на страната няколко минути по-рано или по-късно в зависимост от географското разположение – колкото по на изток се намират, толкова по-рано.
След молитвата следва проповед на имама, който припомня основните ценности в исляма, духовната и социална полза от курбана и дава наставления за правилното изпълнение на жертвения ритуал.
Мюсюлманите отправят молитва към Всевишния за благополучие и опрощение, за мира на цялото човечество. Задължително в този ден те даряват на по-бедните.
Празникът е свързан със семейните ценности, уважението между родители и деца и символизира смирението, покаянието, помирението и опрощението. Традицията изисква по-младите да целунат ръка на по-възрастните в знак на уважение и искане на прошка.
След сутрешната молитва в първия празничен ден, хората се поздравяват още в джамията, след това се отправят към гробищния парк, за да отдадат почит на починалите си роднини и близки. Следва посещение на най-близките роднини и тези от тях, които са болни и немощни.
Празникът е най-вълнуващ за децата, които по традиция се даряват с пари и лакомства.
Курбан байрамът продължава до следобедната молитва на четвъртия ден. По време на празничните дни мюсюлманинът трябва да направи курбан. Курбан са длъжни да дадат всички мюсюлмани, които разполагат с лични средства и които са осигурили прехраната на семейството си за няколко месеца напред.
Курбанското месо се разделя на три части – едната се дава на роднини, другата част на бедни и в нужда хора, а третата остава за семейството и с нея се гощават гостите. Животните, които могат да се принесат в жертва, трябва да бъдат здрави и без недъзи – дребен и едър рогат добитък, навършили съответно една и две години.
Етиката на жертвоприношението изисква заколението да се извърши по-бързо и безболезнено и по възможност от духовно лице.